Смолян, 26.07.2004 год. (2 част)

Неповторимо красиви са двата Райковски храма Св.Теодор Стратилат и Св.Неделя. Оранжевата камбанария на първия, с новия си меден обков, се вижда от далеч по шосето свързващо трите квартала на Смолян, а белокаменната хармония на втория се гуши в гънките на стръмния терасовиден терен между долно и горно Райково. И двата храма, уви, бяха заключени, но видимо в тях кипи живот – не открих никакви следи на разрухата, така характерни за повечето храмове в страната. Нещо повече – красивите и подредени градинки с най-различни цветя, прясно боядисаните камбанарии, варосаните бордюри, стъклописите и греещото от чистота предверие на Св.Теодор Стратилат, ясно показваха че тук църковният живот не е замрял.

Особено настроение създава откритото южно предверие на Св.Неделя. По стените му освен старинните стенописи с изображението на Великомъченицата Неделя, патрон на храма, и почти бароковите флорални рисунъци, са наредени десетки стари и пожълтели от времето черно-бели фотографии на люде, неразривно свързани със съдбата на този храм. Редят се един след друг портретите на неизвестни за мен хора Открити, честни лица, духовници и миряни с огнени очи и волево излъчване – ктитори, свещенослужители в храма, учители, борци на църковни правдини, певци, предстоятели – хора съзидателни, а не разрушителни.

Откъм олтарната абсида са погребани по-голямата част от тези пламенни Христови раби и родолюбци. И отново откривам мраморна плоча в памет на поп Глигорко. Видимо, много е бил обичан тук този духовник. И видимо същият е бил слуга Христов, а не роб на Мегали идеята. Храмът отвякъде е забоколен от масивен зид или други постройки. Създава усещането за хармония и душевен мир, които те спохождат щом попаднеш в някой от старите български манастири. Скрит от шума, делника, страстите и злобата човешка.

Стоейки на дългата пейка по протежение на цялото предверие си дадох ясно сметка, че обектива не би могъл да улови това, що улавя сърцето. И това ме накара да не съжалявам толкова много за безвъзвратно повредения спусък на фотокамерата. В сърцето се запечтава по-добре и по-надълбоко, отколкото върху лентата и фотохартията.

Излишно е да се описват другите два храма в Смолян. Същата пасторална красота и бягство от делника, доколкото можем да говорим за делник в град като Смолян. Впечатли ме много свещеника в храма Св.Георги - един набит и якичък бабанко с катранено черна коса, къдрава брада и чешитски поглед. Облечен в черни панталон и риза с навити ръкави и широки черни тиранти, същият предполагам не би оставил никакви съмнения в режисьора Георги Дюлгеров, ако той сега правеше кастинг за филма си “Мера според мера”. Човекът се оказа изключително любезен обаче, отключи храма, разказа ми за него, за градежа му извършен за по-малко от два месеца, за похабените стенописи, за иконите. Със съжаление научих, че в градския музей е уредена фотоизложба посветена на Християнството в Родопа, където са изложени няколко стотици фотоси на храмовете в този район – действащи или разкопани от археолози. Казвам със съжаление, защото наближаваше време да тръгвам, а и музеят по това време би трябвало да е вече затворен.


В новия център на града се строи огромна катедрала посветена на Св.Висарион Смоленски – посветена на този, който подържал вярата в падналите духом българи в онези мрачни и зловещи времена от средата на седемнайстото столетие. И който със смирение е понесъл всички нечовешки мъчения и гаври. И който с молитва посрещнал мъченическата смърт – кълцан, дран и жив горен - отказвайки да приеме исляма; точно на този ден, преди 334 години. Не знам дали е вярно, но съм чел, че епископ Висарион обичал да си похапва и попийва и имал буен характер и пиперлив език. Питам се, какви бихме били ние, разположени върху удобните си столове и кресла, пишейки благочестиво по интеренет клубове и давайки наставления кое е правилно и кое не е, кое да се чете и кое не, да носим ли брада или да не носим, които раздаваме наляво и надясно определения и квалификации; какви бихме били ние, когато дойде мига, в който се изправим лице в лице със съвестта си и от която среща ще зависи живота ни тук, на земята? Моли за нас Господа, отче Висарионе, и дай Боже, скоро камбаните на новия храм да огласят и пробудят в сърцата ни още по-силна вяра и любов към ближния. Амин.

26.07.2004 год.

пп - фотографиите са заснети точно една госина по-късно - на 25.07.2005 год.